През последните години темата за данъка върху хазарта в България все по-често попада във фокуса на публичните дебати. Причината е ясна – хазартният сектор се утвърди като стабилен източник на бюджетни приходи, а държавата търси балансиран подход между фискална стабилност, регулация и ограничаване на нелегалната дейност. Именно в този контекст през 2025 г. бяха обявени и окончателно приети промени в данъка върху хазарта, които ще влязат в сила от 1 януари 2026 г.
Каква е основната промяна в данъка върху хазарта от 2026 г.
Най-съществената новина е увеличението на данъка върху брутния хазартен приход (GGR) от 20% на 25%. Това представлява ръст от 5 процентни пункта и ще се прилага за всички лицензирани форми на хазарт в страната – онлайн казина, спортни залози, лотарии, бинго, кено, томболи и други игри на случайността.
До момента операторите заплащаха:
- еднократна лицензна такса от 300 000 лв.;
- 20% данък върху разликата между направените залози и изплатените печалби.
От 2026 г. вторият компонент се повишава до 25%, без промяна в лицензионния режим.
Повече за увеличението на данъка за хазарт у нас, научете ТУК!
Защо държавата увеличава хазартния данък?
Според официалните аргументи, представени от Министерство на финансите, мярката е част от по-широка бюджетна реформа. Очакванията са допълнителните приходи да възлизат на около 37–56 милиона евро годишно, които ще бъдат насочени към социални, икономически и инфраструктурни проекти.
Важно е да се отбележи, че първоначално се обсъждаше по-драстично увеличение до 30%, но този вариант беше отхвърлен. В този смисъл избраният модел от 25% се разглежда като компромисно решение, което да увеличи приходите, без да постави сектора под прекомерен натиск.
България в европейския контекст
Повишаването на данъка върху хазарта не е изолирано решение. В последните години редица европейски държави предприеха подобни стъпки:
- Румъния повиши хазартния си данък до 27%;
- Нидерландия планира ставка от 37.8% през 2026 г.;
- други пазари като Франция и Великобритания също вървят към по-високо облагане.
На този фон данъкът върху хазарта в България остава в средния диапазон за ЕС, което подсказва стремеж към конкурентоспособност, а не рестрикция.
Научете кои са най-добрите държави за хазарт ТУК!
Как това ще се отрази на операторите?
Тъй като данъкът се начислява върху GGR, а не върху чистата печалба, увеличението има реален ефект върху маржовете. Разходи за маркетинг, персонал, технологии и лицензи не се приспадат, което означава, че:
- по-големите оператори вероятно ще поемат удара по-лесно;
- по-малките платформи може да оптимизират бонуси и промоции;
- нови участници ще бъдат по-внимателни при навлизане на пазара.
Въпреки това анализаторите не очакват срив на регулирания пазар, тъй като промените бяха обявени достатъчно рано, което дава време за адаптация.
Рискът от сивия сектор
Основният аргумент на критиците е, че по-високият данък може да направи легалния хазарт по-малко конкурентен спрямо нелицензирани сайтове. Затова паралелно с данъчните промени държавата заяви засилен фокус върху борбата с нелегалния хазарт, включително блокиране на нерегламентирани платформи и по-строг контрол.
Какво означава това за играчите?
За крайните потребители промените няма да бъдат директно видими. Игрите остават законни, лицензирани и регулирани, а плащанията и печалбите – защитени. Възможни са обаче:
- по-умерени бонуси;
- по-структурирани промоции;
- по-силен фокус върху отговорната игра.
Може да откриете нашите съвети за игра с новия, по-висок данък, тук!
Заключение
Промените в данъка върху хазарта в България от 2026 г. са част от по-широк процес на фискално и регулаторно подравняване с Европа.
Увеличението до 25% не цели ограничаване на сектора, а по-скоро по-справедлив принос към бюджета в период на икономическа трансформация и подготовка за еврозоната. Както операторите, така и играчите ще трябва да се адаптират, но рамката остава предвидима и стабилна – ключов фактор за устойчив пазар. За още новини от света на хазарта – следете сайта ни.
