
Опитът да се въведе държавен монопол върху хазарта у нас беше официално отхвърлен. Народното събрание не прие законопроекта, внесен от депутата от МЕЧ Христо Расташки и група народни представители, който предвиждаше премахване на частните оператори и прехвърляне на целия сектор към Българския спортен тотализатор.
След дълги дебати за конституционност, икономически последствия и обществено здраве, текстовете не успяха да съберат необходимата подкрепа.
Как гласува парламентът относно държавен монопол върху хазарта
По време на заседанието в сряда предложението за държавен монопол върху хазарта беше отхвърлено с:
- 58 гласа “за”
- 14 гласа “против”
- 96 въздържали се
Законопроектът целеше да ограничи хазарта, като даде изключителни права на Спортния тотализатор и така на практика да забрани всички частни оператори.
Повече за приватизацията на държавния спортен тотализатор, научете ТУК!
Поддръжниците: „Държавата трябва да контролира хазарта“
Депутатът от „Възраждане“ Климент Шопов заяви, че хазартът е „тумор в обществото“ и според него единственото истинско решение би било пълен стоп, а не просто държавен монопол върху хазарта. Той критикува и самия законопроект, защото оставя възможност за онлайн залагания, което според него означава, че зависимите играчи „просто ще хранят държавния бюджет“.
Въпреки това, „Възраждане“ подкрепи предложението, тъй като въвежда по-строг контрол от сегашния режим.
Вносителят Христо Расташки подчерта, че идеята е цялата хазартна дейност да бъде концентрирана под държавен контрол (държавен монопол върху хазарта), което според него би ограничило обема на хазарта в България и би гарантирало пълна прозрачност.
Той добави, че държавата може да реши дали да използва хазарта само за финансиране на спорт и култура или да премахне сектора напълно.
Опозицията: „Предложението противоречи на Конституцията“
Депутатът от ГЕРБ–СДС Бранимир Балачев се противопостави на законопроекта за държавен монопол върху хазарта с аргумента, че Конституцията ясно определя в кои области може да има държавен монопол, а хазартът не е сред тях.
Освен това той подчерта принципа на равнопоставеност между гражданите и юридическите лица, принцип, който според него би бил нарушен.
Балачев предупреди и за финансови последици:
- пълна забрана би струвала на държавата около 200 млн. евро загубени приходи
- забраната би стимулирала сивия и нелегалния пазар
- значителна част от оборота в българските казина идва от чужденци
„Оборотът идва отвън, не от българските граждани“, заяви той, посочвайки регулярни полети до Варна от Иран и Израел именно с цел участие в хазартни игри.
Обществено здраве и допълнителни позиции
Александър Симидчиев от ПП–ДБ сравни хазартната зависимост с тютюнопушенето и алкохола – дейности, които носят приходи, но и огромни здравни разходи за държавата и домакинствата. Той припомни, че много държави забраняват тези практики изцяло заради негативния им ефект върху обществото.
Лидерът на МЕЧ Радостин Василев заяви, че е нужно да има силен национален държавен оператор, който не е приватизиран, и че законопроектът макар и несъвършен, показва намерение да се ограничи хазартът.
Заключение
С отхвърлянето на законопроекта за държавен монопол върху хазарта България запазва сегашната си система – регулация чрез лицензиране и надзор, а не чрез монопол. Дебатът обаче ясно показа, че темите за зависимост, публични приходи и ролята на държавата в хазартния сектор ще останат на масата и през следващите години. А за още новини от света на хазарта, следете сайта ни!

