България влиза в 2026 г. с една от най-сериозните промени в сектора на хазарта за последното десетилетие. Държавата официално увеличава данъка за хазарт, по-точно върху брутните приходи от хазарт (GGR) от 20% на 25% – мярка, заложена в новия национален бюджет и мотивирана от стремежа да се покрие бюджетен дефицит от приблизително €3.86 милиарда. Новият режим влиза в сила от 1 януари 2026 г. и важи еднакво за всички лицензирани оператори: онлайн казина, спортни букмейкъри, лотарии, игри на случаен принцип и физически игрални обекти.
Решението бе прието без широк обществен дебат, но мигновено предизвика силен отзвук, както сред анализаторите, така и сред операторите, които очакват сериозни промени в стратегията, разходите и поведението на играчите.
Защо се повишава данъкът – и защо точно сега?
С нарастващия бюджетен дефицит и подготовката за влизане в еврозоната догодина България търси начини да подсили приходите в държавната хазна. Хазартният сектор е логичен избор – стабилен, регулиран и с доказан ръст през последните години.
По данни на Yield Sec регулираните онлайн оператори в страната са генерирали около €562 млн. GGR за 2023 г. Ако приемем, че и наземният сектор е в сходен диапазон, общият GGR за страната е около €1.1 млрд. При 20% данък това означава държавни приходи от приблизително €225 млн.
При 25% ставката се покачва до €281 млн. – допълнителни €56 млн., което покрива едва 1.4% от бюджетния дефицит. С други думи: мярката е значима за индустрията, но ефектът ѝ върху държавните финанси е по-скоро символичен.
Как се позиционира България спрямо Европа с данъка за хазарт?
Новата ставка поставя страната в по-високия сегмент на Централна и Източна Европа, макар че в Западна Европа данъците върху GGR са дори по-тежки:
- Румъния: 27% GGR
- Нидерландия (от 2026): 37.8% GGR
- Германия: сложна система, но значително над 25%
- Франция: едни от най-високите ставки в ЕС
В този контекст българската промяна не е изолиран случай, а част от по-широка тенденция: европейските правителства засилват данъчната тежест върху хазартните оператори, виждайки в сектора сравнително неизползван приходоизточник.
Има ли данък върху печалби от хазарт в България, научете ТУК!
Какво означава увеличението на данъка за хазарт за операторите?
Тук е голямата картина. България облага брутни приходи, а не печалба. Тоест операторите не могат да приспадат:
- маркетингови разходи
- заплати
- софтуерни лицензи
- партньорски такси
- разходи за реклама
- технологична поддръжка
Този тип данъчно облагане прави всяко увеличение далеч по-тежко. Преминаването от 20% към 25% на практика намалява нетната рентабилност с много по-голям процент. Анализаторите вече посочват няколко вероятни последици:
- Намаляване на бонуси и промоции – Операторите вероятно ще коригират размерите на начален бонус, стойността и честотата на free spins, кешбек кампании, сезонни промоции. Играчите може да усетят това още в началото на 2026 г.
- По-ниски рекламни бюджети и по-малко партньорски инициативи – За да компенсират натиска върху печалбата, някои компании ще намалят разходите за маркетинг и спонсорства.
- Забавяне на нови лицензи и навлизане на международни оператори – По-високата ставка прави българския пазар по-малко атрактивен за потенциални нови участници.
- Риск от повишаване на нелегалната активност – Един от ключовите рискове, за които експертите предупреждават при увеличение на данъка за хазарт, е повторение на „холандския парадокс“, когато прекомерното увеличение доведе до намаляване на общия данъчен приход, защото част от потребителите преминаха към нерегулирани сайтове.
Какво означава това за играчите?
На пръв поглед промяната е насочена само към операторите, но ефектът вероятно ще бъде усетен и от крайните потребители:
- по-малко щедри бонуси
- по-умерени VIP програми
- по-консервативни промоционални кампании
- възможно преразглеждане на лимити и правила
Положителната страна е, че регулираният пазар остава стабилен, а по-високите постъпления за държавата могат да бъдат използвани за контрол, превенция и мерки за отговорна игра.
Големият въпрос: добре ли е това за пазара?
Отговорът не е еднозначен.
От една страна, по-високият данък е знак за стабилност: България вече се позиционира по-близо до европейските стандарти, а държавата отчита допълнителни приходи.
От друга, индустрията работи с по-ниски маржове, особено онлайн, и допълнителното натоварване може да доведе до по-малко инвестиции, свиване на иновации и намаляване на конкурентността. Във време, когато страната се подготвя да въведе еврото, всяко сътресение в един от най-бързо растящите сектори трябва да бъде внимателно наблюдавано.
Заключение
Увеличаването на GGR данъка за хазарт от 20% на 25% е решителен ход от страна на българското правителство. Макар допълнителните €56 млн. да са малка част от бюджетния дефицит, реалният ефект върху индустрията ще бъде значителен. Следващите месеци ще покажат дали операторите ще успеят да се адаптират без да намалят потребителския интерес, или дали пазарът ще навлезе в по-труден период, подобен на наблюдавания в някои западноевропейски държави след подобни промени.
Едно е сигурно: 2026 ще бъде тест за устойчивостта на българския хазартен пазар, и всички погледи ще бъдат насочени към ефектите от този нов данъчен режим. За още новини от света на хазарта – следете сайта ни!
